dark paradise;

by Elizabeth. Пет Окт 24, 2014 6:58 pm

Елизабет Ууп (Angelina Jolie); 27 години; Преподавател - литература.

Свечеряваше се. Бях изморена от дългия път и нямах търпение да се прибера, да легна в собственото си легло и да се сгуша в топлите завивки. Пътят беше дълъг. Завършвайки последния семестър в университета мислех да си взема няколко месеца почивка и след това да си намеря работа в някое от училищата в Париж.

Автобусът спря. Един по един пътниците започнаха да слизат. Аз бях последна. Не исках да слизам, защото знаех какво ще видя.. или по - скоро няма да видя. Когато слязох от последното стъпало се огледах. Разбира се, нямаше кола, която да ме чака, нито пък човек, който да ми се усмихне. Бях сама, както винаги. Вятърът задуха и развя дългата ми кафява коса. От студа плътните ми устни се напукаха и аз побързах да спра едно такси, което да ме закара до у нас.

Улиците, по които минахме с таксито бяха същите, каквито ги помнех. Без промяна в къщите, сякаш и без промяна в начина на паркиране на колите пред гаражите. Пристигнах вкъщи за не повече от 5 минути. Платих на таксито, но не слязох. Останах още половин минута, събирайки сили да се изправя пред семейство, семейство, което знам, че не ме желае вкъщи.

В момента, в който прекрачих прага на огромната къща, вече исках да се обърна и да си тръгна. Сякаш не само родителите ми не ме желаеха, а и самата къща не ме искаше там. Никой не ме посрещна, но чувах смеха на брат си от трапезарията. Сигурно отново разказваше за някоя случка от медицинското училище. Плахо навлязох навътре в къщата. Първо отидох до трапезарията. Майка ми, баща ми и брат ми се забавляваха, седнали около голямата маса. Когато баща ми ме видя, дори не си направи труда да стане и да ме поздрави. Майка ми също. Единствено брат ми ми се усмихна, дойде при мен и ме прегърна. Погледна ме светлите ми очи и от изражението, което направи, знаех какво видя. Видя млада жена, изтощена от това да се опитва да се хареса на семейството си. Жена, която нямаше сили да се усмихва, когато и се плачеше. Жена, безчувствена и в същото време прекалено загрижена, че да се обърне и да си тръгне. Стаята потъна в тишина. Знаех, че семейството ми, не желаеше да ставам учителка, все пак фамилия Ууп винаги е била известна с това, че всеки един член на това семейство е постигнал големи успехи в медицината. Но аз бях различна. Исках различни неща. Исках различен живот. Сама да начертая пътя си, а не да се водя от нечии фикс идеи.

Майка ми и баща ми не ми проговориха цяла вечер. Чувствах се като натрапник, затова побързах да се навечерям и да се кача в стаята си. Преминавайки по дългия коридор, водещ към убежището ми, забелязах, че повечето снимки на цялото семейство са премахнати от стените и заменени с наградите на брат ми и негови снимки. Все едно аз не съществувах. В този момент го реших. Реших, че трябва да замина колкото се може по далеко, да отърва семейството си от своята особа.

Събирайки багажа си, брат ми се появи и се опита да ме спре, но аз бях решена. Нямаше какво да правя на място, където не се вписвах. Дори не казах на родителите си за това, което бях намислила.

Прекрачих прага на къщата. Знаех, че няма връщане назад, но не се страхувах. Също знаех, че ме чака по - добро време, или поне така се надявах.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Елизабет е родена в Монпелие, Франция.

Учи испански предимно чрез самоучители и винаги е искала да живее във Валенсия.

Тя също е израстнала по интернатите.