"The marks humans leave are too often scars." / Ellia A. Emerson

by **ella.** Вто Окт 07, 2014 6:02 pm

16 / student / sees the future / holland roden

Когато бях ~~все още дете~~ малка, баща ми застреля майка ми пред очите ми. Твърдеше, че тя е луда. Не съм сигурна доколко думите му бяха истина и дали тя, или по-скоро той беше лудият, но тази сцена се запечата в съзнанието ми, превърна се в кошмар, в причина за безсънните ми нощи. Аз никога не съм била дете, защото нямах детство; то беше изтръгнато от мен още в зародиш.

Изабела Кристофър Емерсън ✝
(1976-2002)

Затвориха го година по-късно. Не се интересуваха, че по този начин оставяха едно ~~дете~~ малко момиче сирак, при това едно дълбоко наранено и емоционално травматизирано малко момиче.
Моята Нини знаеше всичко за мен: от любовта ми към плюжения жираф без име до страстта ми към италианската музика и художествената литература, а аз дори не подозирах, че тя съществува. Майка ми никога не бе говорила за нея, никога не я бях чувала да разказва за родителите си, а моята Нини никога не спомена името ѝ през всичките години, които прекарах заедно с нея в Испания.

"The marks humans leave are too often scars." / Ellia A. Emerson Tumblr_ncrr334CKq1rztp39o6_250

Бях на пет, когато пристигнах във Валенсия. Топлият и влажен въздух караше белите ми дробове да се свиват болезнено при всяко вдишване, а ситни капчици пот избиха по челото ми и се спуснаха по гърба ми. Моята Нини ме посрещна и ме прегърна по онзи изпълнен с обожание начин, присъщ на испанците. Мургавата ѝ кожа караше моята да изглежда толкова бледа, че дори ми прилоша за момент. Гъстите ѝ коси ухаеха на лавандула и чаени листа. Говореше английски с акцент и почти нищо не ѝ се разбираше, но нямаше значение, тъй като година и половина по-късно едва успявах да си спомня елементарни думи като "здравей" и "благодаря", а речникът ми бе изпълнен с мелодични испански думи.
Мистерията постепенно започна да се разбулва с постъпването в интерната. Майка ми не познаваше моята Нини, защото тя никога не бе имала възможност да грижи за нея, както се грижеше за мен. Съпругът ѝ разбрал намеренията на своята съпруга и я напуснал, отвличайки единствената им дъщеря някъде из Америка. До денят, в който не останах сирак, все пак моята Нини не съществуваше в родословното ни дърво. Двадесет и четири години по-късно моята Нини успя! Изпълни съкровената си мечта детето ѝ да бъде обучавано от най-добрите учители на най-доброто място в цяла Испания. Иска ми се да имах начин да ѝ разкажа колко фатална грешка е направила, но моята Нини вече не е сред живите. Дори не успях да ѝ кажа едно последно сбогом, тъй като изглежда единственото спасение от това място е смъртта.

by **Liberté.♥** Вто Окт 07, 2014 6:06 pm

Добре дошла ^^

"The marks humans leave are too often scars." / Ellia A. Emerson

"The marks humans leave are too often scars." / Ellia A. Emerson

Re: "The marks humans leave are too often scars." / Ellia A. Emerson