"Пишеш красиви неща. Скъпи, вероятно умът ти е пълен с ужасни мисли."

Главата го болеше, а в нея обикаляха всички измислени и невероятни герои, който Дилън познаваше от дете.Виждаше малката Дора, и Спайк, дори и Пикачу.Въртяха се, играеха на криеница, после на топка, после скачаха на въже, а той не беше с тях.Почти не виждаше, погледът му беше замъглен и достъпни до съзнанието му бяха само многобройните сенки и светлини преминаващи пред него.Слабо долавяше хлипащият глас на майка си из цялата какафония около него.Усети
как нещо силно блъскаше главата му, някакви ръце..извика и след като се събуди беше в болница.
-Мамо, мамо..-завика завидно красивото малко момченце, обвито цялото в тръби и спринцовки.Досадният аромат на лекарства, бързо се наби в носа, дрехите и попи кожата му, така сякаш нямаше да може да се отърве от нея в следващите няколко години от детството си.
-О, Себастиан миличък..-зашепна тя в ухото му.-.тук съм, скъпи мой.
После тя изчезна отново.
**
Години по късно, когато бе на 7 или 8 години, разбра, че майка му се е поболяла, заради случилото се с него и е издъхнала още в болницата, когато той бе последните й думи.Горката Джанет, да се поболее, защото синът й бил на косъм да умре, а то го чу да говори и да диша, да я вика.Всички я намираха за глупачка, за  изключително слабохарактерна и дори болна, заради тормоза от страна на мъжа й.Бастиан ги мразеше, и двамата.Нея, защото го беше оставила съвсем само, а него, защото той го намираше за крайно излишен в света му на лукс и млади жени.
**
Червеникавата коса на сестра му се развя във въздуха и за секунди и двамата летяха, като истински птици .Бас усети как краката му се заогъваха като желе, когато се потопиха във водата.Силата му не бе малка, никак даже.Бе висок мъж с добро телосложение.Мускулите му не бяха много, но на фона на всички други дечурлига на неговата възраст той беше най-добрият.И това което още по-малко се очакваше от него е да се може да се бие.Нека не го хвалим, но той се биеше отлично, стреляше с лък и беше най-бързият плувец.Което всичкото на отгоре се оказа една голяма ирония, сега това негово качество му бе повече от нужно.Беше неговото тайно оръжие, за да спаси живота си и този на Джейн.
Онези там вътре в горящата им къща бяха там, за да ги убият.И двамата не бяха глупави и го осъзнаваха напълно.И на тяхно място..и двамата бяха постъпили така.Ако и техният враг беше семейство, като тях и потомство и те биха отишли и изравнили къщата им със земята.Изплува бавно на повърхността и се огледа - нямаше я.Виждаше смътно червената й коса да изчезва в дълбините на езерото.Изкрещя името й последни сили напрегна всичките си мускули се гмурна.Издърпа косата й, а след това, тя отново изчезна надолу и надълбоко, където никога повече, нямаше да я види.Да я прегърне или да й каже, че я обича.
Сънуваше този сън от години, преди да навърши 11, как се опитваше да извади сестра си, а тя изчезваше изоставяше го, както направи и майка му.До тогава, защото и тя умря, както умря майка му, както се молеше да умре и баща му и да го остави намира, защото вярваше, че той е виновен за всичко.