Tell Me Something I Don't Know || Poul Roseeven

| Poul Roseeven | 27 | Teacher - Latin |
FC: Wentworth Miller

- Роузивън! Къде беше? - плътен мъжки глас, се извиси в кабинета.
- Успах се, сър. - един ленив глас отговори на въпроса.
- За пети път тази седмица се успиваш. Да не броим и случаите, в които изобщо липсваше на работа. - възрастният мъж седящ зад бюрото се изправи и посочи с пръст младия мъж пред себе си.
В погледът на възрастният човек се четеше ясно гневът, които изпитваше в този момент. Беше му писнало от номерата на г-н Роузивън до такава степен, че това сега щеше да е последният разговор между двамата.
- Уверявам ви, че не правя това нарочно, г-н директор. - отново със същият ленив глас Пол отвърна на господина пред себе си.
- Така ли? - ако можеше щяха вените на възрастният мъж да запулсират в този момент върху лицето му като от някоя анимация.
На Пол дори не му пукаше какви му ги говореше директора в този момент. Едвам бе станал, че да се домъкне до работа, само и само да му се карат, за това какво бил сгрешил. Е, според него самият нищо не бе направил, което да е толкова вредно. Да пропусне часовете си, нормално. Понякога на учителите се налага да отсъстват. Да се успи - нормално след като вечерта е прекалил с пиенето. Но нали преподава предмета си, не е бил ученици или да им се кара, че чак да вика или да ги тормози. Просто за тези дребни неща да му се заяждат си е наистина шега за Роузивън.
- Разбира се, г-н директор. Снощи бях на купон по случай рожденият ден на един приятел и прекалих с пиенето. За това се успах днес.
- И предните пъти бе на купон, Роузивън! Това оправдание, не минава вече.
- Не се оправдавам, казвам ви истината. - младият мъж се бе облегнал съвсем спокойно и небережно на стола си от самото начало на  разговора.          
- А какво ще кажеш за това, че предната седмица си се опитал да свалиш г-ца Дейл и то в училище, на работа? - възрастният директор искаше усилено да накара Пол да се ядоса, но той си оставаше все така спокоен и незаинтересован от този въпрос.
- Какво? Забранено ли е? - Пол протегна лявата си ръка, след което я сложи зад врата си. - E, но и на нея ѝ хареса това, г-н директор. Защото на мен нищо не ми каза тогава. - на лицето на Роузивън се изписа лека усмивка, а той се чувстваше дори по-спокоен от очакваното. - Явно имаме доносник. - усмивката му се разшири дори още повече.
Директорът на училището се вглежда в младия мъж, нервите му не издържаха вече и ръката, с която сочеше все още мъжа се раздвижи яростно, а думите на възрастният мъж бяаха очакваните.
- Уволнен си Роузивън! От сега нататък не си вече учител в това училище. А надали някъде другаде ще те вземат. Ще се постарая за това. А сега се махай!
Ако с това този мъж си мислеше, че е уплашил Пол или го е стресирал, много се лъжеше. Дори направи услуга на Роузивън, защото и без това той искаше да напусне тази работа от много отдавна. Имаше си друга страст и да преподава история на хлапаци в началното, просто му бе писнало. Пол се изправи усмихна се на директора, кимна с глава и излезе от кабинета му.
> На скоро е започнал работата в интерната като учител по латински;
> От представително семейство е;
> Има по-малка сестра, която учи в интерната;
> Обича безгрижието, но става ли дума за семейството му или приятелите става различен човек;