I'll make it so you never ever know how much I have messed it up.

Времето лети. Лети толкова бързо. Преди да осъзнаеш, всичко се е променило. Започваш да изпитваш носталгия. Искаш да върнеш времето назад преди всичко да придобие толкова голяма сериозност. Мечтаеш отново за безгрижните дни, когато тичаш боса, а тревата нежно гали краченцата ти.
И тогава идва моментът на осъзнаване. Никога няма да изпиташ същото безгрижие. Никога няма да изпиташ същите емоции, дори и да се събуеш, да излезеш на двора и да започнеш да тичаш точно както когато си била на три. Тревата вече не е същата; не те гали нежно, а се забива в ходилата ти. Въздухът е по-тежък, облаци закриват слънцето. Питаш се колко ли глупаво изглеждаш отстрани. Осъзнаваш, че не светът около теб се е променил, а ти самата. Но за добро или за лошо?

Магдалена Наваро Ортиз, това момиче винаги е било себично. Може би се дължи на факта, че е единствено дете. Свикнала е всичко, към което някога е протягала ръка, да ѝ е поднасяно на златен поднос. Баща ѝ никога не е рискувал да не изпълни нейно желание, защото много добре знае, че, макар и малко, момиченце му се е метнало на майка си – както си стои кротко и мирно, може да забие нож в гърба ти и да го извива, докато нямаш сили да се бориш за живота си. Не би могъл да си позволи последиците от този един вид неподчинение, пък и защо да ѝ отказва? Все пак може да си позволи още веднъж това, което принцесата му някога е искала от него.
След развода, майка ѝ започна често да се среща с мъже. Някои са свестни, други - не чак толкова. Магдалена не веднъж се е опитвала да ѝ помогне да стъпи на крака, да я откаже от нездравословния начин на живот и да ѝ покаже, че не нужна излишната драма в живота ѝ, за да докаже, че е добра актриса. Но тази глупава, глупава жена никога не я слуша.
Баща ѝ се ожени за друга, но през трите години съвместен живот така и не успяха да създадат свое собствено дете. Що се отнася до втората му жена... Тя беше кучка. Мислеше се за голямата работа, "мога да отнема всичко от теб, може да отнема баща ти, парите му. Мога да съсипя и двама ви и дори няма да усетите кога ще го направя."
– Какво си направил? – Магдалена коленичи до трупа на Каролина. Кръвта ѝ беше навсякъде: по стола, по килима, по дрехите, по лицето ѝ.
– Не ти ли харесва, Магдалена? Това е моят подарък за рождения ти ден. Не ти ли харесва?
Магдалена не отговори. Хвана китката на мащехата си, но не усети пулс. Наведе глава, постави я на гърдите на жената, изцапа целия си образ с кръвта ѝ, но не можа да чуе сърцето ѝ да бие.
Бавно се изправи и отстъпи от тропа. Баща ѝ трябваше да я послуша. Маркос не беше обикновен преследвач.
– Направих го за теб. Не помниш ли, Магдалена? Ти ме молеше да го направя. Бдях над теб всяка вечер. Тогава, когато не прикриваше с грим синините, които тя ти причиняваше. Ти ме молеше да те отърва от нея. Беше толкова отчаяна, но аз те спасих, Магдалена. Спасих те от това чудовище. И сега можем да бъдем заедно.
Ръката му се доближи до лицето ѝ, но преди да го докосне Магдалена се дръпна назад. Усмивката на Маркос моментално изчезна от лицето му.
– Какво правиш, Магдалена? Защо се дръпна? Аз те спасих. Трябва да ме обичаш. Трябва да ми позволиш да те докосна.
– Ти си луд, Маркос.
Мъжът стисна дръжката на острието, с което беше убил Каролина. Направи крачка напред, при което Магдалена направи две назад. Полицейските сирени го разсяха, давайки на Магдалена възможността да избяга от стаята. Но той я последва, успя да я хване а острието в ръцете му остави следа по гърба на брюнетката. Въпреки това тя успя да се излезе от къщата, стоварвайки се в ръцете на полицай. Когато Маркос излезе с окървавеният нож, готов да напада, седем куршума пронизаха тялото му. Три в черепа, един в гърдите и три в стомаха.
Ето, два проблема по-малка, нали?

Вярвате или не, обаче, някъде на дъното на душата ѝ се намира онази част от нея, която не знае що е "аз", "мое", "на мен". Онази част, която я прави човешко същество, макар и някои от съучениците ѝ да смятат, че по-вероятно е Адът да замръзне, отколкото Магдалена Наваро Ортиз да има и малко човечност в себе си.

Чака я дълъг път, определено. А заедно с него я чакат и много проблеми. Един от тях е тази "дарба" да вижда бъдещето.