shit...bazhaev's boy is here

life sucks;
Когато бях на пет исках да стана полицай.Знаете,всичкия този адреналин и онези полицейски сериали,които постоянно дават по телевизията.Но колкото и глупаво да беше, това беше моята мечта.Растейки си играех с пистолети и постоянно стрелях по приятелите си, което обясняваше факта,че ме отбягваха.На тях ми омръзваше,но аз можех да си играя на полицай по цял ден.Веднъж дори арестувах котката на съседите,защото  използва дворът ни за котешка тоалетна.Госпожа Куин, или както я наричахме Вещичата Куин, прекара цяла седмица търсейки Пухчо, докато той беше на топло в мазето ни.Да, бях истински полицай.Пазех квартала.
Когато бях на десет се срещнах един колега.Търсеше баща ми.Знаете, побъбрихме си за работата.После ми даде да подържа пистолета му.Истински.Зареден  с истински патрони.Това беше най-страхотният момент в живота ми.Но колегата не беше много доволен, когато насочих пистолета срещу него.Взе го от ръцете ми и страхотният миг свърши.Все пак успях да се позабавлявам.Дадох му домашният ни телефон в случай,че се нуждае от помощ.Той се изсмя и ми даде работа, за която да се погрижа.Полицейски неща.Трябваше внимателно да следя дали съседите ни си косят тревата и изхвърлят боклука си разделно.Беше тежка работа.Да, бях истински полицай.Пазех квартала.
Когато бях на петнадесет  прекарвах по-голямата част от времето си играейки видео игри.Полицейски..естествено.Беше прекрасно да гониш лошите.Бях тийнейджър и вече не ми пукаше дали съседите си изхвърлят боклука или не.Веднъж, когато се прибирах от училище видях котката на Вещицата Куин качила се на едно дърво.Мяукаща и безпомощна.Още ли беше жива?Като забравих старите вежди и солидният белег от нокти,който ми беше оставила преди години, се притекох на помощ.Свалих я от дървото, борейки се с ноктите на Пухчо.Пич, искаш ли да те спасявам или не?Веднага щом стъпих на земята котката изхвърча от ръцете ми и ме остави с няколко драскотини по лицето.Но хубавото беше,че срещу мен седеше Елайза Куин, внучката на Вещицата Куин.За разлика от нея тя беше красива.Тогава тя ме целуна и ме обяви за герой.Не можех да се оплача.Тя имаше хубава конска опашка и големи гърди.Беше мои гадже една седмица, а след това ме заряза,защото не съм бил готин.Момичета.Прибрах се и включих играта.Там бях истински полицай.Пазех квартала.
Сега съм на осемнадесет.Зарязах мечтата да стана полицай, когато полицаите отново дойдоха и отведоха баща ми, осъдиха го и го вкараха в затвора.Толкова години мечтаех да стана полицай и дори не подозирах защо никога няма да се случи.Не виждах,че причината се крие под носа ми.Но това вече няма значение.Преди година ме пратиха в някакъв интернат, който е наистина далеч от дома ми.Майка ми казваше, че е за мое добро да съм извън страната докато всичко с баща ми приключи.Нещо в мен ви подсказва,че няма да приключи скоро.Сякаш на някой му пука,че съм тук.Но на хората определено им пука какво е направил баща ми.Всички знаят,че той е виновен.Късно го разбрах.Но знаех,че никога няма да съм истински полицай.Нямаше да пазя квартала.